ум
Значение на думата ум
умът, ума, мн. умове, (два) ума, м.
1. Способност на човека да разсъждава, да познава, да помни; интелект, разум. Остър ум.
2. Такава способност, развита във висока степен. Голям ум. Блестящ ум.
3. Прен. Човек с развита способност да мисли, познава. Един от големите умове на света.
4. Прен. Разг. Съвет, наставление. Научавам го на ум. Давам ум.
• Блъскам си ума. Разг. Мъча се да разбера или да разреша нещо заплетено.
• Вземам/взема ума (на някого). Разг.
1. Очаровам, грабвам.
2. Уплашвам, стряскам, сепвам.
• Губя/загубя ума и дума. Разг. Силно се смущавам, обърквам се.
• Идва ми/дойде ми умът в главата. Вразумявам се.
• Избивам/избия (нещо) от ума си. Разг. Преставам да мисля за нещо или да вярвам в нещо.
• Не съм с ума си. Разг. Побъркан съм, луд съм.
• Опичай си ума! Бъди разумен, разсъдлив.
Полезно
Резервация на евтини самолетни билети и подробна информация за държави, градове и летища. Най-изгодни цени и онлайн резервация на билети.
Пожелания за всякакви поводи - рожден ден, имен ден, празници... Вижте последните новини от днес в сайта с всички български вестници, списания и онлайн медии: Vestnicibg.com.