вя̀рно

Значение на думата вярно

нареч.
1. В съответствие с действителността; правдиво.
2. Предано, искрено. —
3. Като вмет. дума и при отговор. За подчертаване, че някакъв факт отговаря на действителността; наистина, истина, действително.
4. С гл. с ъ м, и з г л е ж д а м и под. в 3 л. ед. Означава, че нещо се преценява като отговарящо на действителността, на истината, че нещо се потвърждава като истина.
◊ Тъй вярно. Употребява се като установена от военния устав форма на утвърдителен отговор. Офицерът вдигна глава от книжката. — Значи идваш при нас като доброволец? — попита той .. — Тъй вярно, господин капитан.